— 176 —

корень. (Яса горьи дшж нашж боуж творить.

творить вьсњ. ве вт.хЬти i себе искръних(ъ)

и Алесьнаго объича•ь. и отъ самого съ-

мъисла изгьна нъи. и не помнить ви

15. дроужъбъи. ни объвчат. ни рода. ни Тно-

го никого же. (нъ) ослТпи очи оума нашего.

Тко же въ тако творить нъи ходи(т:)

и въ бр%гьи я да оув•Ьси се въ и-

стивж. в виждъ и тогда то въшедъ

20. колико въ(и) (е)се отъ ДША Июдовъи

бейдж объичаи. обьштенье еже на

трап1;захъ. дивьное оученье. в пака-

занье вь(се съребро)любьс гвье съ-

творило есть забъит\. правъи

25. блаженъи Павель глаше. 'Ько

корень вьсТ.мъ е-

стъ съребролюбленье.

чъто хоштете МИ САТЬ

дати и азъ вамъ прТда-

30. мь и. вел“ дръзость.

велье бестоудье. ръци

м: того прТдаеши вь-

с•Ьчъскаа одръжитъ. владжштаго 64;-

съи. мироу. владъи-

35. кл вьсеЬкои твари. твор «шта слово-

мь. и вые. пь ХОТА оу-

чити, и безоумье (е)го оутолит\. во-