— 176 —
корень. (Яса горьи дшж нашж боуж творить.
творить вьсњ. ве вт.хЬти i себе искръних(ъ)
и Алесьнаго объича•ь. и отъ самого съ-
мъисла изгьна нъи. и не помнить ви
15. дроужъбъи. ни объвчат. ни рода. ни Тно-
го никого же. (нъ) ослТпи очи оума нашего.
Тко же въ тако творить нъи ходи(т:)
и въ бр%гьи я да оув•Ьси се въ и-
стивж. в виждъ и тогда то въшедъ
20. колико въ(и) (е)се отъ ДША Июдовъи
бейдж объичаи. обьштенье еже на
трап1;захъ. дивьное оученье. в пака-
занье вь(се съребро)любьс гвье съ-
творило есть забъит\. правъи
25. блаженъи Павель глаше. 'Ько
корень вьсТ.мъ е-
стъ съребролюбленье.
чъто хоштете МИ САТЬ
дати и азъ вамъ прТда-
30. мь и. вел“ дръзость.
велье бестоудье. ръци
м: того прТдаеши вь-
с•Ьчъскаа одръжитъ. владжштаго 64;-
съи. мироу. владъи-
35. кл вьсеЬкои твари. твор «шта слово-
мь. и вые. пь ХОТА оу-
чити, и безоумье (е)го оутолит\. во-