610

Предъ себе « ирелузе и•

гемоиъ,

80. Иакъ е еъ речни ва.

рати оиъ:

— Шкоаа, М;во. прекрасото

твое,

• Што предаешъ муки т1:-

ло свое

— И сраятишъ твога ро.

Предъ взя.•ъ ее яге.

И начал прельщать ее р1;.

чат:

— Жаль. дт,ша, дивной кра-

соты твоей,

— Что предан» zyrt

свае

— И поаришь тшего

85.

дите.ш:

— На то тв в, вдна, твоя

желя

— еръ си вару нашу по-

газвла

— И (югове наше посрамн-

п.—

Оаговара Вврвара девица:

« За Христа тю бати муче-

нища;

« ()нъ е мени обетяо цар-

ство,

90. и Небесное превечно блажен.

ство. »

Расрдисе вгемонъ промети,

Мученицу за косе увати,

Невиимъ в мучителемъ дае.

Свукоше ёй и кошуло са не;

95, По дриоп в нидпцв про-

стерше

И воловснвм' тијама в 60-

Докъ ёй кожу са тела сзд•

ДОШО

И съ арароть во телу д

трше.

телв;

— Тото ты, несчастная, н

жиаешь,

85. — Ибо ты м;ру нашу ио-

ирала

— И боге:ъ иатихъ по-

срами.а.—

Отв•чаетъ Варвара М;внца:

« За Христа хочу быть ву-

чепце);

« Опь ин1; об*щадъ царство,

90.

« Небесиое шрев*чно бза-

женетво. в

Разсердизся ягевонъ про-

ЕМТЫИ,

За власы схватвзъ мучена-

цу,

Даетъ ее немилостивымъ иу-

чвтелаиъ.

Совлекли съ пен сорочку,

95.

По черноб пть - ее

простерп

И ядовьивн жиаив ее били,

Поп ди кожу сиустиаи съ

тма,

И дермою по тшу ве тер—

л.