165.

160.

166.

170.

Люта • ватра сапъ Те ме спа-

пти

И у пено света *тити,

О» тело, ви са ранила

И овако нежно веговап,

Ахъ, равип и одъ зла бра-

вила,

И одъ зиме, и звоа храниа.

Чави, отацъ, што си ва-

упо

И што ти е анхео вавестио!

Укрепв ме сада, бпги

Боже,

Смртву чашу да подвел

брже!

АВРААВЪ.

Ти затвори, сладки сине,

очи,

И Торпусе само препоручи,

Павь опрости твоме рода-

телю

И прииови колена ва землю.

Сап сине, кап пре-

триети,

Пап iems тап п небо

отвти.

Анхео.

Рабе Бом, враведниАврие!

Стив мало, обрати ва ме.

Баца иожъ твой натрагъ у

ножницу:

29.

160.

16b.

110.

впмиь с•ииП мена

хочетъ

вревраттяп

пепел,

И'.то . ты, ты !Втиа,

Кое ты такъ нВжво в%го-

Ахъ, птаха, отьзла боронила,

И- отъ хлада, и знои хра-

дип.

„Твори, отецъ, что рвшихь

ты ,

И. что теи ангел пропо-

выт !

Увр%ви мена Ты вый,

6nciB Иве,

Да свор%е вьшью чашу

смерти!

АВРААМЪ.

Cnnin, сывъ, иври ты

свои очи

И Тврцу еввоиу ирнаЕа;

родителю, прости ты

ведь смертью

И война приионв вазеию.

Ты пиери•шь, сывъ, оперь

немного,

ва хо ца Мо, ты; оты-

дед.

Авгиъ.

Аврааме ЧаваныВ Бо—

ziB рае!

Обратии п

немного.

гь вожвы ваидъ своп

вожь ты: