ЧТВВРОВВАНГИЕ жоваго ПИСЬМА 1273 ГОП.

— дондеже вькъ1сошА въса.

— въ цпстви: нб'Ьамъ— въ ширинуЬ иоНи

— горе выемоу мироу събп.знъ —

— аще ли ржка TB0i й нога твоА съ

бхажн%еть ТА (Бтьс•Ьци и врыи себе.

добр% ти ёсть въ жизнь вънити хромоу

ил вр•Ьдноу. неже ржц% й ноз±

ймжщоу връженоу бътти въ и5гнь

чный й аще ижо твое събдажн%ёть ТА

то йстькни й врыи ce6t. добр±е ти

еёсть съ ёшЬмъ Wk0Mb въ жизнь вь

нити неже дв•Ь имАщоу въвръже

ноу быти въ дъбрь

— что сътворА да имамъ в±чь

нжй. — ЧА.хЬ — вожди схЬпий

и.цВща;щий МЪШИЦА ведъбждъ по

гор вамъ книжници й Фа

рисей лицем±ри. rik0 Ащаете вън%шнеё

стькхЬници блЈдоу. Атръ Идоу же

пхьв: сжть граблевий же й бесправдъњ ...

п5битесА гробомъ повапненомъ.

— призъри наснъ мой ЙНОЧАДЪМИ ёсть—

ржцЬ чЗвчьсЊ—-ојбиКть й

Хжденжть — да МЫТИТСА крвь —

И се два нвхъ б%ста йджща въ

ть же д нь въ весь

стадий шестьдесАть Ш l6pXMa

би же йМА амаојсь. и та бе

сгЬдоваста на пжти. ш; вс±хъ

179