— 237 —

Кь Госпаду—льБогу ицци да кь самаму Христу,

Кь самаму-ль Христу ицци да на

Охъ какъ я жъ—та душа, да Богу сагряшила,

Я-ль ни сериды, ни пятницы ня посничила,

Ни какова—ль я ня дзерживала,

Кь священнаму атцу на духъ ня хаживала,

Я Христовай причащи ня принимывала,—

А мнЈ въ етыхъ гряхахъ, души, пращенья нмъ,

нјту,

А я ранни абЫзинки прасыпавала;

А я позвыи абдзинки прагуливала,—

А въ етыхъ гряхахъ, души, пращенья нмъ,

ниъ,

Никали душа кь обЫзинки ня хаживала,

А я ясныхъ свячей Богу ня ставливала,

Залатова христа я ни обзалачивала,—

А въ етыхъ гряхахъ, души, иращенья невтъ,

Мнв пращетйца нвтъ,

Па сусыушкамъ, душа, много хаживала,

Падь акошачкамъ, душа, да многа слухавала,

Я браницца многа сваживала,

А я са утра, душа, да бранилася,

А я у вечари, душа, да ни пращалася,—

А въ етыхъ гряхахъ, души, пращенья нјтъ,

нмъ,

Я па свадзибкамъ, душа, да многа хаживала,

Я русыи косы растряпывала,

Я законушки разлукавала,—

А инј въ етыхъ гряхахъ, души, пращенья нјтъ,