— 236 —

Паиясли Христу чесныи дары,

На Пхъ пазлачоныхъ на пялёнахъ

Принималъ миласернай, самъ заплакалъ

А ты Христосъ Богъ нашь Спасициль!

стихъ,

НАЗЫВАЕМЫЙ

П%ШВИЦА.

А што съ раю да въ рай быстра pNka працякла,

А па той быстрай карабиль ишолъ,

А ва томъ ва караблю Святый Михаилы,

Свјтъ Михаилы да судзьи правидныи;

На устревчу Святымъ Михаиламъ святый Ангили:

«А вы, Антили святыи справядливыи!

Да што жъ вы были, да гдзЈ прагуливали?

Да што видзили, да што вы слышали»?

—сКакъ душа съ Олымъ цмамъ раставалася—

Мы та видзили, да мы слышали—

Разставалася душа да ни пращалася,

Варащалася душа да папращалася:

«Ты пращай, да ты пращай, цгВла блая мае!

Охъ жъ-та, [Олу, ицци да ва сырую ва зямлю,

Ва сырую маць зямлю, ва грабаву даску,

Тваимъ костачкамъ сырой зямли на прибавочку,

А бяло—ль циа чарвямъ на

Охъ, какъ мнгв жъ-та души да кь Господу Богу ицци,