— 229

стихъ.

книп пиу;ипя.

«Што на матушки на святой Руси

На святой Руси на падсвмнаю,

Што на той горы Сарайчинскаю,

Ахъ, ня чуда—ль тамъ сачудзилася,

Ни праявушка-ль праявилася,

Выпадала книга галубиная,

Привялика книга галубиная:

Вдоль книга сарака лакотъ

Папярогъ книга двадцати лакотъ,

Привялика книга галубиная!

На рукахъ дзяржаць—ни вдзяржаць яну,

На пристоли класць—ви вляжиць яна,

Па лиотамъ читаць—ни вчитаць яну,

Па сцихамъ хадзиць—ни вхадзиць яву.

Ка той книги сабиралися,

Сабиралися, саязжалися,

Саязжалися сумнявалися,

Соракъ паповъ са маповичамъ,

Соракъ дзьяковъ оа дзьяковичамъ,

Соракъ пановъ оа пановичамъ,

Соракъ князёвъ са квязёвичамъ,

Соракъ царёвъ са царевичамъ;

Сабрались два царя прямудрыи,

Прямудрый царь Давыдъ Авомвичъ,