— 214 —

Убогаму Лазарю тринашиЈали,

Да тымъ яво драчку васпитывали,

И бальнАя ранушки зализывали,

Да тымъ души лёгасци ваздавывали,

Всё бальнАя ранушки зализывали.

А.съ бтава жъ Лазарь и добь и здаровъ;

Навчился Лазарь, вбогай чаламкъ,

Госпаду малитца, малитвы твариць,

Ва Госпада Бога миласци праоиць.

«Ахъ, Божа—ль мой, Божанька Спасъ милаоливый!

Сашли жъ ты мП, Госпадзи съ нябесъ Ангиливъ,

Па мае жъ .па душачку на Лазаряву,

Нацярпмаоь душачка на вольнамъ святу,

И холаду-ль голаду, всякихъ славяоовъ.»

Выслушалъ Гаснодзь Богъ малитву яво,

Правидну—ль малитву Лазарь гаварицъ.

Саславъ яму Гасподзь Богъ съ нябёсъ Ангиливъ,

Двухъ ли яму чесныхъ, двухъ миласливыхъ,

Па яво па душачку па Лазариву,

Вынимали душачку въ сахарны уста,

Вынимали душачку чеона, харашо,

Чесна, харашо, съ папамъ, са дзьякамъ.

Пасадзили душачку на ризу—пиляну,

Панясли яво• душачку въ рай на пристолъ,

Пасадзили душачку въ рай на иристол :

«Раюй (1) жа тутъ, душачка, вјки па вякаиъ,

За сваю жъ ты правду за правиднаю,

О) Раевать—жить въ раю.