— 95 —

1. л. 166: 1оан. XVIl: 17—26, XVlIl: 1—13.

— а стил въ истинж твож. слово твое и

стина есть. Вко же ты МА посъла въ

миръ. азъ посълахъ А въ миръ. v за

5.

10.

15.

20.

25.

на азъ свштњ СА (О: СВАЩЊ с.) самъ. да бњдњтъ

в ти сштени вт. ииствнж. не о сихъ же

мо.мх тъкмо. ны (О: нь и о) в%рњжштихъ сло

вомь ихъ вь МА. да выи единосжтъ (О: бждњть)

Ко же ты отче вь мьн•Ь и азъ въ Te6t

да и ти въ насъ едино бњджтъ. да и

миръ втрњ иметь ты МА посъла.

v азъ сдавњ жже даль еси мънгЬ да

хь имъ. да бњджтъ едино. Ако же и

мы едино. азъ вь нихъ. и ти вь мь

н•Ь. да бњдњтъ съвръшени въ едино.

и да разоум*атъ мирт, Тко ты МА

поеьла. v възлюбвлъ А еси. Ако же

и МА възлюбилъ еси. оче о аже да

хь есв мън1;. хошт.'.. да ижде же (О: иде же)есмъ а

въ и ти бњдњтъ съ мъноеж. да вида

ть славњ мож жже да.ть еси мь

й. Ко възлюбилъ МА еси. прт

жде съложени•ь мира. Отъчтче (О: Оче)

нраведъныи (О: ы.) миръ тебе не позна

азъ же ТА иозвахъ. v сии позна

(О: гако) ты МА посъла. и съказа