И ВОЛГАРСКИХ

А спт буттр-кабаницу ,

И на главу бугарску шубару:

Начини се црна Бугарине,

На брта га не могу.

IIa случай , если бы сваты спросили, кто онъ ,

учать сказать:

Ти хажи оемдв Каравлашке:

Фужио сам бет Радул“гв,

Не штв мене омужбу да исппти,

Пак а подёх у свиет бивли,

Да декоди Оле службе тражии.

96

и зач%иъ пристал,

Этими словами , очевидно, и ея властитељ Радулъ—бегь

поставлятся въ ближайшей связи съ и Cep6ien. Милошъ

во все вреия выдержалъ роль Болгарина, и любопытно, какт въ

его Сербы подшучивали надъ болгарскою грубостью и неловкостью,—

ясное BHpazeBie взаимныхъ племенъ. Когда Милошъ по—

просип вива у корчяаря, тотъ отвьчаетъ ну:

И.д' одатле, црни Бугариае !

Да с' дониё бугау:ку копано,

Ако бик ти в усуо вина:

те нису чаше п(паатене.

Когда Латинецъ вышел ва поедивокъ и увидал Милоша , от съ

npe3p%Hien обратился кь неиу:

Ид' одатле, црни Бугарвне,

Немам о што сабле поганита ,

Кад на Ме ни халина нсмг.

Даже саиъ Степань, не сиотј« на услуги инииаго Болгарина, когда

втотъ спросил, нельзя ли ему еще пуститься на подвить, съ уси±ш—

кой отв±чалъ:

Вст Ибодно, мс» драго д'вте

Него скини бугар-кабавиду;

Бог убио онога терзию,

Кои ти в толику срезао !

Звйтввъ при етоиъ иииоходоиъ, что Сербы вообще сиотрятт на Бол-

гарь довольно презрительно; по крайней rbph вто въ (Асвяхъ вы-