90
посни
спи.
детЙко,
«Морш подай мн на коне4 одица
«Из ттата пеа рчица.»
аничарю,
Да попитам моя стара майка,
—Дап дев на аничар тда.—-
«Ма“.авнко, гвздаи девойко,
«Макар питай, макар немой пита б,
«Сва нош ми ва рака лежала Т
«Дори вв в ука встрпнада8,
«Та не мога на кон да се вачев,
«И не мота от кон да сиде10;
«Дружина ме па кон качутя
«И от ков сиди.»
С&тв. женск. имя.
в Нарадвав,
з Море, ну. —
4 На коня (коню), ибо вмћСГ0 я пшгоянно е.
Дава ли са, дается ли, можно ли дать воды лнычвру.
б Хоть спрашивай, хоть не спрашивай; пита—тема при не .иой, какъ
т ночь ты у мена лежала на рук•.
8 Пока, такъ что у мена рука пересгада диггво—
в Та не мог; на конь да си , и потому не могу R сЬсгь на
кона.
10 Отв конь Да са свали, с.твоть съ „кона.
Качювыпб, вал—тв, или , по , качувахд, свить
жали в снимали кона; ч. при Дружина.