1) во—а Тоаню-Алвсанфб Даетб 14331.

Дарстмжую 1ражоту Зтрафскому (болшрсхому) монасты-

рю на 3,000 аспрь еже“о

Изъ иже въ ха ба и блгочтивь7и и хртолю-

бивми и самодръхавнйи гнь млти,т.. бж7ЕА и бж7емъ блгымъ

млрдђемъ ИЖЕ w MH'h видевше ЖЕДанГЕ мое и моленте

и сльзи, на въсавы днь и ча МЛЩЕ въс%лгаго ба и Nr•w

ВЪСЕНЕПОРОЧНМ и прЫ'брадованнм мтрь свтоу. еже е венець

и похвала и оутвръждевк въсћмъ и сто ВЕЛИКО-

мученива rewpr7a iw аледавдръ воевода и Т'ђхъ молитвами

ми въсеи земли оугровлах\исвои. Сего раци

благопроизволи господьство ми своимъ благымъ произволе-

в7емъ чтымъ и свтлымъ серцемъ и даровахъ сьТ въскчтныи

и и пр.... таивми иже вадъ въсеми чтыих

даровъ настом хрисовулъ господьства ми монастир8 въ

стыж горы зоуграфа w6Mb спо великомученика гешргђа

иже СА %'б'Ьщахъ непр'ђзрети моленђа его, нж съ въймъ

МЛСА емоу, тако да ми б,у.дегъ помощнывъ и по-

вровитиь души и т%доу зде и въ бжщии В'ЬЕЪ. СЕГО ради

на ВЫДЮЖА годинж ИИЕО ми бы мощно. г. хилпди аспри

приложихъ, гаво да юсть въ вечное въспоминанђе стопочив-

шомоу родителю господьства ми мирча ВОЕВОД'Ь и да въспо-