и госпождоу мою

— 31 —

. господьства ми и наша богодаро•

ванни дегца алевсандра. и еленоу и оу стом8 помен'нивоу

да стоить, пвоже юсть и оуписанна. И павы догде боуде

на на милость въседръжиТЕЛ'Ь бога и боудемо жили на WBOMb

светоу, а стаА црвовь да ни поеть оу соубот8 вечерь парав-

лисъ, и оу неделю на w6uoy да ск даю приливовъ. оу втор-

нивъ да ви се пое сти литурги и на w6qoy да дае

приливовъ, и да МЕ поменоу на дань на вечерни и

на павечерници и на полоунощници и на оутръпи и на

литоургти и оу стои и где юсть сты(А)

и бОЖЕСТВЬНЫА црвве по прТдан7ю сты а оу помђ-

нивоу да ни помТноу по оуставоу. То да ни СЕ пое догде

смо живи. А по прЖчен1и Мть нащихь по жи •

вота нашего оу пръвое годище да ни се оучини и да ни СЕ

wTnoe сты провђснивъ съборно; и павы третине и павы ДЕ-

йтине и двадесТтине и четыридесгьтине. и подъгодъ и павы

годъ; а до прТтечени WHOT0 лета, а да ми СЕ ПОЕ

на свав{и годъ ЕД1въ дънь съборно въ задоушие речеи пара-

стасъ и воливо и приливовъ, а заоутра сти и

вшива; и павы на приливовъ на оутешен7е братиамъ. То

таво да стоить, догде вестоатъ сты монастиръ. А мы еже се

оуписахмо, да смо хтитори и да давамо на свами годъ сто

доуката оугръсвихъ; то да давамо до вашеи съмръти; а по

нашемъ живой: аще взберетъ вого милост1вы богъ бити

господаремъ оу нашей земли или WTb д%теи нашихъ, иди

съродствиа нашего или на комь ще бьђти милость,