108

аца

врзвод•т.

Примета ив Дамсвивово 60rouone.

Н Михајил Гиријвлу је—уци: и Гив-

див ател- И Гаврвјил Михзјиу једвхуца: ММХВј•-

вши. ] Ап вели: они тио не —p, јевму

они вела: а прих не вели.) Мн ои

Ела: ив сама ищ то Из вих—

ив вузы и винт. Али Д—

запирајет блуџьив ута, и

сущас. Дуп.] Не Ь, п по

jecr присвојев» причина. А чт твою? Слупј.

195. Димкиноп рич пет. Отча ди И JEr Дух: у-

же от Отда ип*т. И Синов јест Дух: за то

(Ана изхоДит. А то јест речи: пход, или

присвиеню причина. јест т: јео О—

производл: И Сивов јест то, jeze (Жн јет пр—т:

Аще Отец приводит: Не мохи адда Дух (т

или изходв вричину:) битв А пи Дух

равно таи, иво и Отчев (:и не ину, и—

вода иричнву, по Димкину, јест Сивов Отчев:) и—-

дит ахв Сив Духа. И Дух изходит от Сина.

196. Индо рсмотримо тоже. Светы Дух зесвры

[1 рвевојевје

(Јину, кио и (Жду то): јест существено с»ј. Тиу

381

общему приснојевю (:по Дамасвину:) причина зет

и Отца, и илия) чрез Сид Аще пак то “је три—ј—

чана право-

јецв, ледва-јвст јеяивво: но вудьи в причина обојего присвојеня р

ка.

382

нвкв. Присмисню пав Духа въ Отцу причина

Дух от Отца изходит: а то јест ре јего

llb4t (ш Отец при тому оходу едехен. Присчит аш

Душ Сину причина јест та же: језе Дух ч— т-

ходит: уст речьи, јеве Сив Духа проводит. Нт

( '.ин, ври сущем Ме, Ыелев: 3-М.

при 1ВИ!НИ-.ј чрез селе воде безделев в не

иш,-.о ниш и причина нвт овде и тио једвт:)

вд;д ни ll учиш,х јеје быти једвав. То рт. не

(,оое и тихо быти А јест ви и—-

јенје овде И једнако: ама и причина п——

јсднаиа (ли зглл, иьыјд, и ироиавод једнав:) И аще

јвдиаы: Сид аддв Л проианодет. И аще Син Духа

иодит: )l.yx иоходит. То все (:језе от lS7.

до деш миры, цривылаии•.) долвец уст Светы Дамаски—-

щи, и веапјвапг. апјз; пе. мјнвп uvrpy, и Павду, и а-

быти. И безсуиньи

иеы: и саыыыу (Л.'п1

' е Ll.iNiLa,i.