120

418

419

420

Собранје друго.

214. За то адда будущи ти преводнвви тако сметени, и

једен другому таво несогласен, и супротивен: само то ньихо-

во несогласје сличајет вьихову неверност, и безумје, и дува-

вост.

215. Римлдни ди свазиша ввьигы. А то пав вит ввьиг

вазити? Но аще то нит: что ино будет важевје? Не

милую прибавити: не перстни овими ил они п зние-

новатисе: ве Светого Духа въ символу Истиннж Господом

изповидати: не то јест символ, вньигы, или веру развра-

щати. Но рвчи днйнние (:въ ньихже ворен Богослова,

в серце благочеста:) вриво преводити, измитати, и затвратв:

и свозе ричи под именом Светих Отцев въ труду писатв: то

јест вньиг сважевје: то јест веры згубленје: то јест себе и

народа въ погибел заведевје.

Собравје друго

ва Дамасввнову рич, нё От, но чрев.

216. Провлевохом се въ долго, въ приводу Двмасвинових

и трједсвих ричеј, ведещих и твердещих ивход от Сина. А

зде чиним всему запертје, и собравје: чтб знамевујет (:въ Да-

маскиновом разуму:) та рич: вб от, но чрев. Трои мо-

жет быти разум. ll

Первы разум јест: да при производу Светого Духа Син ничто

дедајет зъ Отцем: али не тбво вакЬ Отец, но вавЬ слуга, и

орудје. Но то дест Аријев, а нё Дамасвинов разум. Гледи числа

167. Дамасвин 60 велит: вакЬ огонь чри свою лучу свитит. а

луча нит огню орудје, во породна мощь: таво Отеу всё,

шнит, чрез зеДинороДнозо Сина чинит: вё ваво чрез орудје;

вб вавЬ чрев породну и ипостасну мощь. И далье: Каво огонь

свитит; и о•њева луча витит: таво всё, рже Отец •шкдт,

једваво и Сив. Но луча не имијет својеје властиты ипостии,

вроми огвд: а Син јест совершена осМвв ипости, не отлуч-

на от Отчевы ипостаси.] Ото чујеш: Сив ди 80 Отцем все

једнаве чинит. Аще речеш: Отец все чрез Сина, вб чинит, вб

творит: и Син зъ Отцец вб чинит, но творит: то јест, ствари

творит: небо и землю стварајет: а ве гь нутру въ Тројвци

что чинит, и не производит С: Духа. Аще велю ты таво ве-

диш: уличајет те Дамаскин велещь: Отец чрез (Ково Духа

производит.) И всё ди јеже Отец чинит, то чинит и Син: не