Из минејв ва богоавльенје.

вдохньенјеи пвфе. А ниве посла зы сущеспме»о. Паче же

еш свиде совершен, просв±щающь и освещвющь јих:]

203. Ответ б. Треби вам јест покислити и ва прочие

Дамаскиновы, и на ивих отцев ричи. Каво (:уь врмоеу ц, и

iz:) велит: Ар Ди Боз чрез Сина uzwrhm•.] а •яндё,) истинно

пходџт, и производитсе:] И Синов јест за то: јеже чрез ньего

пходвт:] И Сйа јест Духа Бога послал, излиал, дал:] И Си-

нов јест Дух и разум, и •вз:) И ини отци велет:

Син дест вещы от Духа:] И Дух от Сина јемдьет мудрост. И

все јеже ммијем, от Слова имијет.] И прече. Зде адда јест

треби равсудити, Аще Дух от Отца једивот таво изходит, да

Сину при том изходу дела нит: иослидовво будет, да сие риди

всы будут въ сује, безделно, и даром, или паче ложно изре-

чевы. Како 60 может Дух Бог инако чрез Сива проидводитисе:

и все јеже јемльет и имијет, от Сива јечати и имити: аще

въ самом производу јепьет? Аще ве въ производу, но во

»ремеву что јемдьет: ве будет Бог, но ствар. Таво по Фо-

Нјевсвом разуму: или сие рвчи всы јесут лажны и нечести-

вы; а та удина рич истинва. Или сие ll ричи иствнвы; а тв

рич дажнв и. нечестива. Зато адда, аше мы ве хощем въ от-

цех пртгивности, лажи и нечести поставвтв: морајем ту рич

не по Фотвјевсву, ве инаво прими. И мы ю пријемльем

тако: вам отци велет првјемати вние тој сподобвы Ричи.

Такови јесут ричи: удин Отец јест Бог: једив Отеп знајет, а Син

не звајет, судного днеи: једин (Йец Мер: и прн] Глав числа

112, до числа 126. И таво мы риумијем: иззоДит ож Отца уди-

нош: како первоначала: а чрез Сина, како от купноначала.

204. Ответ Й. Сверх того та рич приносит велику сумню:

јест дв подлинно Дамасвинова. Въ первие 60 печати Труду

СТОјИТ виисаио сице: всп, р,зико имат (:за улика имат:)

Отец, и Сив, врон± нерождевп и рождена (:и ту точка: и

бесиде конец:) От Отца зеДикозо из.с*ща. (и ту точка же

и есиде ковеп:) Ивлидвшу же ся Духу на всаку плот: и про-

че.] Видиш: ико јест та рич овбрнъена, мрачна, и не склад-

на. Починајет говорити, невидомо об чем. А въ произходу ра-

зуивјетсе Светы Дух, въ первом или именительном падежу.

Дух Ди имат еса.] А потом вь диль, нескладно, и невидимо

за что, препадајет бесида на вторы или родителны падеж.

Духа ди от Отца зеДиново изхоёпща.] Изпо.чнимо РИЧ, и ре-

цимо: Светы Дух имат вса, зелика Отец и Син. њетоео

115

402

403

404