примета на дамаскиново богословје.
велещих: Отец * Сина производит Духа: А Син не приз-
водит. ] А Дамасвин: вио ди велим: Тонь чрез проиио-
Де» из свит свипиип. (:А не веди, служебно орудје П
быто огню сущн из ньего свит; но мощь породву:) таво ве-
107
376
дим: Отец все заусе чинит, чрез *Нф0ДНОШ Сина Отец все
чрев Сина
(:вё чр орудје сдуж&о•, во породну ипо-
дещет.
етас, и мощь:) И велим: огонь свитит; и ознъа свит
свитит: тако все, јеае Отец чинит, чинит уедкако и Син.]И Сиа все
То Дамаскин Отец пав чрез Сина вроизводит Духа. И синједнако
лајет.
адда једнаво Ш)изводит Духа. Или аще не тако: Сильнияиа
адда будет ошьева безипостасна Мощь, Свит: нет Отпиа
Бош ипостасна и все.меущ.а Мощь Сим. Огов . 60 свитит:
и огньев свит евитит. А ты Мисиме вент: Отец произво-
377
дат: а Син не производит. Ото теби Мавсиме Дамаскинов 0
разум: Его же ты не любит: и то и врћјеш.
193. Дамасввнова рид тргтв. Оик ди рДина Опшева
Отчева
Мощь: иние мощи ни имијет.] Та пав Мощь, Слот, јест аи- Мощь.
ва, ипостасна, или самообстојна, и самодђльива. И по Да-
маскину все јеже Отец делајет, делајет једнано и та
Мощь:] И по Златоусту, та Мощ Син саж от себе Демјет.]
Аще пав (ћец (то Дамасвину:) чрев ту Мощь, чрез Сива,
производит Духа (:и та Мощь сажа ип себе Делчет: и рд-
нахо 36 Отием все Делазет:] Та адда Мощь Духа.
или аще не та: адда ина мощ производит? Отец бо (:по
Дамасвипу:) ини не ижизет:] Аще пак Син Духа про•
изводит: Дух адда от Сина изходит: Смотри далье, что из
того нослидовно идет: Аще 60 велиш: та Мощь при произтду
зъ Отцем депјет: али не от себе, ни једнаво зъ Отцем дела-
јет: та адда мощь будет безипостасно, и служебно орудје. И
то теби Аријева јерњ Аще ли велиш: Та Мощь ви от себе,
ви зъ Отцеж ничесоже не делвјет: Иние 60 мощи ве ищет.
И таво Свеш Дух будет не от Отца, но от Себе. И то теби
двојеначална јерес.
378
194. Дамасвивова рич четверта. Сина ди не велим Дуто- Сина не
пи Духо-
вин. ] Сею ричю Дамаскин разбипјет Саведилево и Фотијево
ВИИ.
сметенје: јиже за причину присвојена ставет зеДносущност:
и Светие Особы мишающи (:и Тројцу изводещи:) велет: Дут
Ди зест зеДносущен: и за то Синов Н Дут: И Дух јест једно-
сущен: и за то Отчев Дух. И Син јест Духу једносущев: и
зато Духов Сив. И Отец јест Духу једносущеп: и зато Духов
* Въ рухоп. Отцев.
379