Неимиющему далетсе.

ви уже ивходит, от миста на ипсто пресходит: и от пославшего

разлучајетсе: а где јест был, тамо јего нит. А Бог пак не

преходит от миста на цисто: поньеве Бог јест ваде, и на-

полнпјет всаво мисто. Бог адда не посилајетсе, и не изходит.

А Син пак и Дух и посилајетсе, ll и ивходит. Сив адда и Дух

вит Бог.] Тако Арвј. А Максим пав ваво может на то от-

вещати: мы не видим. Аще 60 даванје, и првјеманје въ Бо-

жеству, въ разлученјем от дающего, рвумијет: Морајет и по-

сидавје и изход зъ раиученјем же от посилающего разумити.

Итако по Максиму, когда Син и Дух изходет: опавлят (h-

ца, и разлучаютсе от вьего. Аще ди Максим велит: jeze из-

хода нит треби таво дебело и грубо (:въ миствим двигом,

и зъ рвзлученјем:) разумити. Но изходити нвт что ино, неве

от Отца произведении быт. На то мы отвещујем: јеже и тих

ричеј (:приал, и излиалзест:) вит треби таво дебело и ll грубо

разумити. Но призы уст, нит что ино, неже предвично при-

и произвел уст.

81

288

289

135. Третје несподобје. Когда Отец Сину дајет живот, цар- Неподобје.

От Отца раз.

ство, власт, суд, славу, ученивы, и проче все: разлучајетсе

лучајетсеви-

ама от Отца живот, царство, влит, и проче все. И Отец

вот.

остајет без живота, без царства, без власти, и без прочего

всего. Таво 60 јест послидовво и нужно речьи Максиму: аще

всаво давје от дающего розлучајетсе. А отци пав велет: леже

Син от Отца пријемльет јединосущество Божје, нервиучво

от Отца. А царство пав, и влит, и все проче имијет Син от

себе. Будущи 60 Бог: Творец јест и Господ всему сотворевю.

И аще се велит прјемати от Отца царство: то јест вв то ре-

чево, језе пријемльет существо. Въ существу 60 Божјемјест

царство, и прочее благо всаво. И повально рекши: всие тие

ричи, јеже ва числу 130 принесохом, ничесове иного не дна.

менуют, неже существа првјеманје, и Божјих Особ произве-

девје.

290

136. Четверто. Максим (:на числу 132:) добро велит: Син Максим сам

Ди парак.штово существо имизап присно п се(ш неразДил. себи супро-

тивен.

но.) Зде мы питчем: имијет ли Син паравдитово существо от

себе; или не от себе, но от Отца? Не можеш речьи Максиме:

да бы је шил от себе: и свозе 60 существо или свою Ипос-

тас Син имијет не от себе, но от Отца: будущи Бог от Бога.

Аще пак Син Духово существо имвјет присно въ себи от От-

ца: пријемльет је адда присно от Отца. То јест припл је јест

291

11