— 52 —

За той садочокъ вишнёвый,

За той гаёчокъ зялёный

20. Не жалосливы жъ бацюхна,

Што процивъ ночи вонь жене,

Мнп, проводничка не дае,

А ни самъ со мною не п,дзе.

Пошлабъ же я сама— боюся,

Дарога вялика—утомлюся•,

Да на той дароз± сторожи,

Тые-жъ мене сторожи сцоймаюць, (2)

По русой каст познаюць;

Отъ родного бацюхна отманяць,

Да кь лютому сьвекратку{приманяць.

мни маладзљ ночь ночеваци:

Ци мюь-жъ маладзп, на вадзњ•,

Ци на поповуй синожаци:

Ци у Марцинковуй караваци?

Да не на поповуй синожаци,

Да у Марцинковуй караваци.

21. Да казала маци: не збуду дзицяци,

Ажно мое дзицятко да само збулоса.

Въ суботу зъ-вечера да не вечерало,

А въ рано да не абњдало;

А яжъ думала, што волы погнало,

Ажно мое дзицятко да на тькъ забрано.

А яжъ думала, што короуки доиць,

А маи коровы да стояць въ обори.

(Я.)

22. Цябе повязуць, а я тутъ буду,

Цябе по...ць, а я такъ буду.

Цябе повязли, отъ и конь пристау,

Мене по..ли, отъ и х..не встау.