= 65 —

19. ll иреведо та,

иаречет•ь та.

21. И сонь

во Адама,

и взять — въ пего

мт.сто.

23. Взята бысть си.

Гл. 111.

1. 3Mia же 66,

— отъ вслкаго древа,

иже въ раи.

3Mii же блше.

2. П рече жена 3Mi11

Il рече жена отъ дре-

отъ вслкаго плоЭа древа ва сущаго въ рап да

сущаговъраи дапмы в..

, ямы и..

5. Выяще добро и 3.10.

6. И дасть и. .

8. П слышасте,

— въ полудне.

9. призва Ада—

ма. и ему

Адамс гд•в ГУБ. и рече

гласа твоего слышахъ

ходл ща

12. Жсиа лже ми даетъ

со мною.

14. Отъ всвхъ скоть,

на персъхъ и чрев•в

ходпши н земля исп.

45. И вражду шложу

посредВ тебе и посредв

жены и посредв с•в.ме—

немъ твоимъ и по средь

того. то тебљ блюдеть

главу п ты б.иодешп

жу пяту.

На персвхъ твои.хъ и

чрево да пресмыкаеши-

сл и землю яси.

тон.

то тебв.

И ирсведс л,

паречет•ь л.

И наложи Бот•ь

'tcntyh.:enie ни Адама

взя — ,мъсто сго.

В.јпта быеть ci,q.

331ii же 66,

отъ всяка го древа

райскаго.

И рече жена отъ

всякаго древа райекаго

ясгпи бу.Дсмъ.

Вт,даще доброе п лукавое

и даде.

и услышасте,

по полудни.

И призва Господь Бог•ь

Адама п рече ему Ада-

ме гдљ еси? рече ему:

т•ласъ слышахъ тебе

ходяща.

Жена иже даль еси

со мною.

отъ скотовь,

на персъхъ пшонхъ

и чревв ходппи: буДеиик

и землю снљси.

И вражду положу меж-

Ду тобою и между же-

ною и между свмепемъ

твоимъ н между сњме-

иемь тол. той твою

блюсти будетъ главу,

и ты 6.nocnut буДеинз

его шту.