— 100 —

Работнивъ.

—Да явь жа мнј ни надуватца?—

Ховяинъ.

—«Што хь у насъ на гумм ти бдагапалушна?»

Работнивъ.

Гумно згар'ђда.

Хаза и н ъ.

—«Авинъ жа Ц'ђдъ?»—

Работнивъ.

—Ня съ чорта жъ началои, вади ни съ авина.—

Деньги гдадють, а работу вадють (Дмитровскъ, Ордовск. губ.).

Хуть ляжи, да на мяжи (Мдьск. ућздъ).

Харашо то у людёхъ, да заскрипить скора у грудёхъ.

Живи—такъ живи: камнимъ ни мути, кишками ни крути

(хозяинъ уговариваетъ батрака жить у него).

Живи, явь Бохъ пувяму.

Ваша вамъ, маё мнђ. (Работникъ уходить отъ хозяина).

Загадчику рубъ, а работнику палтину.

Разд%лъ.

На што ты мнј кидаишъ прашу: сваю хилу

у палу.—

Уходить баба•съ дятьми са двара: «хвостъ длининъ, валажётца».

Атрјзанный доматы

Што хатка, то и шапка.

Стольки дамоу, скольки братоу.

Адинъ конь, и тэй, якъ сумулдушка, няйдеть.

Прежда на пятерки, а таперя, што кабыда, то Гаурила.

ИД'Ь йвыуки, живуть, а идј тыкыуки, тамъ ни живуть.