— 84 —

Плђиткъ стихъ.

У М'ђхъ сыплють, павуда поуна: патрясуть, патрясуть, да ящо

падбавють.

Што на емъ дђсу пабита—ни пувнзбшъ.

Была бь спина, а дубья хватить.

Быоть, дяруть, души

Бйди, били, дай палажили.

За тарчвђмъ, саукђмъ аднймъ ни ганяйса.

Кала дерива прајдь разъ и тирни, другей разъ пр:йдь и

тирни,—ино и замјтна: стерта:—такъ и чидайкъ—ударь яш

разъ, другей: и памить яго пубунтуитца.

Гадава ни бирястень: ня буьуть бить увесь день.

Падка нмчить гаварить.

Мая жисть, явь саддатъ: ни давернисься,—бьють, пирявер•

нисыя—бьють.

Побратимство.

Ахъ, брать, кань у тябе многа!

Што ты браАисься, рубля ни

Ни братайся ты: руби ни працилъ.

Пожарь—огонь.

Съ пажара пупраулттца.

Гаспоть пиарымъ М'Ьста пусвястйть; 1онъ и накалить, 10Hb и

памилуить.

Ворь паходить—угды астанутца, а агонь усё мјста пасвястЙть.

У паджигатиди стнй Н'ћту (Мни).

Поздно—рано.

PaHbHia птушка носикъ прачищаить, а n03Hia глазки прадп•

раить.

Пашда на часовъ —дай добрый часокъ.

Хто рана устаеть, таму хма ни стаеть.

Хто уста! пазднјй, у тога пряжа спарнђй.

Рана устала, да мала напряла.

Рана устау, да Бохъ ни пристау,