— 58 —
И у кошКи катя—тожа самыя дитя.
Ни дижи: ня ты мяне тялида.
Якая а табј матка? Ни зави мане маткыю: табе юбыја
жирябида.
Сваимъ дитёмъ матка.
матви тавъ дТти ня Ейдаютца. (О дицј, въ
особенности любятъ джи).
Прежда радидаси нан:м, а патомъ лялька.
Бохъ блюди радж матка, а ни мачеха.
Матка галоУву а мачиха мнить—при-
скубаить, кашулю даељ—праклинаить.
Матка сваимъ дитамъ
Матвины слезы ни падуть на землю дарымъ.
Каму гадка свайму дитёнку матка.
(вё1йй) скородьба, Ч'ђмся наралљдя, первая анна,
Ч'Ьмся другая: са первыю заною Д'ђтычинъ назилъ, са утарою
заною Отычикъ распустилъ.
Забыла чимъ матку завуть (о дочери).
дитятка.
Мать—жена.
—«Хто, пани, варЦ? Я бь таму вочи
—Жонка, пани. твыя.—
—«Ясй насалй».—
—«Хто ета хату мёУ? Сурна! Ти ни матка?»
—Жонка, пани, твыя!—
—«Да якая чистая».—
Матка?!»
—«Хто ста такей пасйкушъ напряУ? Да!лно, матка?»
—Да, й, ета твыя зонка.—
— «Ого-го, якей букатикъ».—
Тада матка мила, якъ руки—ноги мыла, а тяперь стала ня
мила, якъ пиристала руки—ноги мыть, на рукахъ насить.
Нашная накушка дынную усё пирикуковываить.
Зъ жонкыю гвдить, якъ съ uaHiro.
Зъ маткыю, явь латунь• дихтявэй.
Зъ маткыю и батькыю тога ни пирагаворишъ, што съ зако-
нымъ.