— 42 —
Знать—не знать.
знаютв, пытають.
Низнайка на почи ляжить, а знайка па дарози бажить.
Вядуть знайку да падергивашть.
Свкки глазы кодють.
Охъ, ты дужа любапытна, усё хочишъ знать, старый карови три-
бухъ.
Многа ты знаишъ: пзъ носа да у ротъ да па пузу пумазать.
Будишь знать да канца, будишь ciY, якъ ауца.
Многа знай да мала бай.
Вихаръ ихъ знаить.
Знать ни знаю.
В'ћдать на вгђдаю.
Пёсь ихъ знаить.
Ни карала знаить.
На чомъ ни стаю, за то и ня спорю.
Выписи двј, да ни знаю идј.
1онъ научитца. Да, научитца на сабакъ брихать.
Ня усо то знаишъ, што у вадгћ животь.
Игра.
Съ картъ и галачикъ дома нихто ня и каровы ни
kyniY. •
Если скрипачка—гудокъ,
Ина сабрада весь дамокъ,
А саха да барана
Разарила три дама.
Игры увядуть у злыдни, танцы увядуть у старцы, Д'Ввушки
съ ума свадуть.
—Купи MH'h Уздумаишъ дудгћть, якъ нечига на-
дтть».—
Куды бЈдныму плисать, када скамарохи гривинниками закидал.
Въ картежной итр'ћ.•
«Ну-тд-ка падвартуимъ!»