242

243

Образ Хрјстов и разум Хрјстов

да не могаше не быти: ви инаво быти, нехе јит. Мудрит

адда и всаву ину врипоп Бовю, юже Отец Ъну в Ауту, в

Син Духу дует: не блажольенуеж, но пород“ Дазет. Тико

60 дајет, да инако быти не может. Но ни Отец то вуз-

но даванје; ни Син и Дух llga нужно првјемавје вт нево-

льен. Силна 60 (:то јест от васили бываюшд:) нуда јёст и

зоветсе невольею. А породна пав нуда вит невольна; во воль-

на: нит 60 вольи супротивна, вб угодна. И вит ви сытдна,

ни невольна: но потребна, или нужна. Благовољенје пи ни-

волше нит нужно, ни потребно: во по существу јест

но, и прилучно. Таво ахда вы 0 Фотвјевци, пвещи Отого

Духа мудрост под благовольевјем: ставите ю числу пщеј

по ирилучаю сущих (:а не в•Ьвойчно нужвих:) и р-

ши, въ числу вещеј сотворевих. А Ме самих въ

числу јеретивов Арвувсвих и Македонских.

81. Обраа «истов. и рвав Хрјет•в.

То нит на- Богослов и Дииввв, велет: (%еты Дух

писано: а

Хрзстов, и ршум Хрјстов.] Тих ричеј въ Бохјеи ивспу вит.

приятојест.

Али не даром, ви бездино отци написата тще рви. Но

повьехе всавие ричи, јие се велет от Отца кь (Ту,

же велетсе въ писиу и от Сива ть Духу (:каво пе

захом:) а Сив пак ть пасму Отчева иуд“, От-

чев образ: за то Отци велет и Духа быти Синови

и разумом, или мудростю.

244

82. За что иак јест Сив Отчев образ: ll

За то образ пока.зујет сице: образ ди Отчев јест Сив: тојехе От-

Отчев: або

цу једносущен: и уже Сия уест от Отца, а ве От—

от Отца.

Сина. 'Ib Зест обрају ио*: Да офаз подражав.

чему зсст обрш.] То да знаменујет, и ва-

мети оно, чему јест образ.

За то образ: 83. Аоанасвј об тои ze: не от извони ди јест винти Њ-

Отец РО- жји образ: но сам Лл зест родитель јао•. въ ньеие

дитиь јест

дето.

245

врещь радујетсе јему.]

84. Двоје адд јц:т потмво битю иди въ су—твт

образа. 11ерво: оа будет от чет Другоео: или да

зор на что друсо. То јест: дв будет ва подравје в

мет чесо другого, или от породы произведен; вп

дан. Второ: оа буоет образованој вещи споД"н, в—